виното на северозапада
ЗА ВТОРИ ПЪТ ПОСЕЩАВАМЕ БЕЛОГРАДЧИК И СЪРБИЯ. И тази година ръководител и организатор е изключителният екскурзовод и професионалист Валя Йорданова от АЕБ. Фокус този път са виното и винарите от Белоградчик, Видин и Неготин (Сърбия). Както при първото ни участие през 2016 поехме ангажимент да направим албуми снимки за ТО и организаторите. Тази година публикувахме съответните колекции в сайта на АЕБ за Деня на виното във Видин и Деня на отворените винарни в Неготинска Крайна.
Проектът, който следва е моя разказ за изживяната емоция и повод да споделя други по-лични фотографии, които направихме по време на пътуването на участниците в инфотура. В края на страницата ще намерите архиви, които може свободно да изтеглите.
изба боровица
Малката винарна с лозята си – едва десетина хектара, е сгушена в гънките на белоградчишките скали. Кръстена е на още по-мъничко селце до което се намира. И тук свършват всички малки неща, които мога да кажа за тях.
Основател (по-точно възкресител) и звезда на избата е г-жа Адриана Сребринова. Срещам я за втори път в живота си и знам, че досегът до нея е магия. Няма по-голямо удоволствие от това да слушаш човек с талант, призвание и отдаденост с мащаб като нейните. Посреща ни с огромен поднос с чаши искрящ кехлибар.
Говори за вино и сияе. Гледам течното злато в моята чаша и разбирам, че е заключила вътре миналодишното слънце. Аромати на лято, на прах и нега ме изпълват. А когато отпивам… отнасям се и едва я чувам какво разказва. Чукаме чаши, за да включим и слуха си, защото бил единственото сетиво, което виното не може да докосне. Няма нужда – мисля си аз. Милион оранжеви пчелици отдавна жужат из главите ни.
Всяка празна бутилка е пълна с истории.“
сдружение нортикум
Северозападният край на България е уникален. Чист е, защото тук от години промишленост няма, почвите съперничат на тези в Тоскана, а дали климатът е създаден за лозата или лозата баш за този климат е трудно да се каже. Хората оттатък границата знаят, че за Сърбия това е мястото с най-много слънчеви дни в годината.
Всичко това и помага и пречи на винопроизводителите от Белоградчик та чак до Видин. Помага, защото вината им са изключителни. Пречи, защото в атмсофера на бедност и безверие трудно се работи. Седем от винарските изби в района основават сдружение НОРТИКУМ, за да си помагат и прославят своя тероар.
Не бях чувала за по-поетичен и символичен начин да се положи начало на съюз. Всяка изба дава свое бяло и червено вино. Кой друг освен вълшебницата в Боровица може да ги смеси?! Бялото и червено вино с марка Нортикум са първия голям успех – хармонията е естествена, с характер, потенциал и визия. Презентацията на винарите е впечатляваща. Обаче тепърва ни предстои да разберем колко големи са и възможностите и мечтите на местните хора.
Не случайно границите на Римската Империя завършвали там, до където може да се прави вино.“Нийл Бъртън
Повярвай ми, ти трябва да танцуваш!“– Нортикум Кюве Бяло
Повярвай ми, тази вечер си прекрасен!“– Нортикум Кюве Червено
Виното прави всички неща възможни!“–Джордж Р.Р.Мартин
Видин ни посреща с пролетно настроение. В крепостта Баба Вида винарите от Нортикум представят собствени вина. Аз лично съм настроена скептично. От детството си още помня прашните редици Гъмза по магазините – грозни, единствени и вечни. С малко страх отпивам. Я, Гъмзата е лека, игрива, закачлива! Потресена на мига купувам 2 бутилки, за да споделя с приятели изживяната изненада.
Опитваме напитки с невероятни аромати. После се запознаваме с друг производител, който разказва, че издирил популярни в античността лози и ги “задомил” отново тук. Вино с вкус, който древните траки са посръбвали, вече е готово. Бутилките имат красиви стилни етикети. Малкият син на собственика гордо сипва тъмно като смола вино.
Хората с радост и гордост разказват и споделят като със стари приятели. Толкова е хубаво!
сърбия
На границата ни посрещат организаторите от Сърбия и сърдечно ни приветстват. Откъслечни думи като бързи капки дъжд почукват по съзнанието ми и долавям, че разказът е много интересен, но в крайна сметка нищо не разбирам. За да не се ядосвам повече врътвам глава към прозореца и се заглеждам в пейзажа, прелитащ пред очите ми.
Няма как да разбереш, че си в друга държава. Хълмовете са същите, земята, хората. Чудя се кому са нужни тези граници и кой ни дели. Слънцето препича обещаващо за всички. Става все по-топло. Пролетта май тръгва от Север.
сръбските винарни
Дълбоко в съзнанието си съм (пред)убедена, че няма по-хубаво от българското вино. Ето защо не съм подготвена за това, което ни очаква. Срещаме се със земни, отрудени и отдадени хора. Обичат земята и занаята си и го предават от поколение на поколение. Тачат традиции и с гордост и радост споделят. Постигнали са толкова много, но амбицията съвсем заслужено е още по‑голяма.
Цялото пътуване е тяхна инициатива. За Неготин лозята и виното са и поминък и вяра. Организират се много “манифестации” все свързани с мед, храна и вино… и музика разбира се. По подобие на италианските винари в последния уикенд на месец май сръбските винарни отварят врати. Любители и туристи могат да пътуват, опитват и купуват свободно. Тази година събитието предстои да се проведе за 3-ти път и сега домакините се надяват и на гости от България и Румъния.
Предстои ни да “манифестираме” два дни.
Започваме с избата на г-н Радулович. На дегустацията нашата Адриана възкликва спонтанно “Отдавна не бях пила толкова хубаво шардоне!”. Наблюдавам сърдечните срещи между българските и сръбските винари и малко им завиждам. За тях езиковата бариера не е пречка. Нали си имат общ език – виното.
там, където виното спи сам само
Струва ми се, че само в Сърбия има такива села. Красивите каменни къщи на по 200 години са създадени само за виното. Блуждаем из кривите улички и уж търсим пътя към Свети Трифон, но не покровителя на виното, а пивницата, където ще гостуваме. Цялото село е толкова хубаво, че тихичко си пожелавам пак да се върна.
…виното е доказателството колко много Бог обича децата си и колко обича да ги вижда щастливи.–Бенджамин Франклин
Вече гледам на сръбското вино по съвсем различен начин и все пак на другия ден посещенията ни в Буковския манастир и прочутата Matalj пак успяват да надхвърлят очакванията ми.
Хората приличат на виното – едни стават на оцет, а добрите стават още по-добри с годините.“– Папа Йоан Павел II
Приеми каквото животът ти поднася и отпий от всяка чаша. Всяко вино трябва да се опита, от едно ти стига само глътка, друго пък те кара да изпиеш бутилката до дъно.–Пауло Куельо
Всичко е красиво, всичко е вкусно, виното от хубаво по хубаво! На място усещаш най-добре защо някой би си кръстил виното Душица…
Най-добри са тези вина, които споделяш с приятелите.“
download
Следват снимките, подредени в архиви в хронологичен ред. Всички изображения са ширина на дългата страна 1600 px, което прави някои от архивите по-обемни. Можете свободно да теглите, споделяте, публикува и редактира каквото, където и както желаете.
Изба Боровица – 34 бр., 21Mb
Белоградчик – 28 бр., 18Mb
Вечер с Нортикум в к-с Магура – 97 бр., 60Mb
Дегустация в крепостта Баба Вида – 84 бр., 70Mb
Изба Радулович – 48 бр., 37Mb
Rajacke pimnice – 53 бр., 48Mb
Вечер в Sveti Trifun – 35 бр., 26Mb
Неготин – 55 бр., 43Mb
Манастир Буково – 46 бр., 36Mb
Изба Matalj – 16 бр., 11Mb
Видин – 39 бр., 30Mb