родопи, момичето със златната пантофката

Покрай работата си по графичния дизайн на том 3 от колекцията Fairytalez – Cinderella Tales попаднах на най-древната версия на приказката за Пепеляшка. Толкова съм впечатлена и от приказката и от историята, че няма как да не я споделя. Преводът на приказката, която следва направих от английски език, а още много любопитни подробности може да научите от разказа ми Коя е Пепеляшка.

ПРЕДИ МНОГО МНОГО ГОДИНИ в земите на древен Египет, там където зелените води на Нил се стичат в сините води на Средиземно море живяла девойка на име Родопи. Тя била родом от Тракия, но пирати я отвлекли и продали в робство в Египет.

Господарят й се случил добър, но стар човек, който по цял ден дремел под едно дърво в градината си. Затова не знаел как другите слугини се подиграват и дразнят момичето и то само защото то изглеждало различно. Техните коси били прави и смолисти – нейните, къдрави и златни. Техните очи били кафяви – нейните зелени. Кожата им била с цвят на мед, а нейната – светла и лесно изгаряла под палещото слънце. Затова й викали Розовобузата Родопи. Карали момичето да върши най-тежката работа и все й подвиквали: „Иди на реката да изпереш дрехите,“ „Оправи ми роклята,“ „Изгони гъските от градината,“ „Изпечи хляб“.

Родопи нямала други приятели освен животните. Научила птички да кълват трохи от ръцете й, маймунка да се гушка в скута й, а един огромен хипопотам се изхлузвал от калта, за да плува близо до нея. В края на деня, девойката отивала на брега на реката, за да бъде със своите приятели животни и ако все още имала сила след тежката работа през деня, пеела и танцувала за тях.

Една вечер старият господар се събудил и я видял. Възхитил се как босите крачетата на момичето едва докосват земята, а тя се носи в танца по-лека и от въздух. Помислил си, че девойка с такъв талант не бива да няма даже и обувки. Затова поръчал специални сандали, позлатени с розово-червено злато и с леки кожени подметки. От завист, заради прекрасните обувки, слугините още повече намразили момичето.

Разчуло се, че фараонът кани на тържество цялото си царство в Мемфис. Ох, как искала Родопи да иде с другите на бала. Тя знаела, че там ще има танци, песни и прекрасно угощение, но злите слугини облекли най-хубавите си дрехи, натоварили я с още повече работа и отплавали със сала към Мемфис. Горкото момиче останало сам самичко на брега. Докато перяло дрехите запяло тъжна песен:

Изпери ленените дрехи,
отреви градината,
смели пшеницата“

Домъчняло на хипопотама да слуша тъжната песен и се изхлузил от калта в реката. Пръските вода намокрили краката на Родопи. Тя бързо се събула и окачила сандалите на слънце, за да съхнат и продължила с прането. Изведнъж небето причерняло, девойката погледнала нагоре и видяла как сокол се спуска, грабва едната й пантофка и отлита надалече. Момичето много се стреснало, защото разбрало, че самият бог Хор отнесъл обувката. Останала само с една пантофка, която прибрала в туниката си за спомен.

През това време Яхмоз I, фараон на горен и долен Египет седял на своя трон и гледал как гостите му се веселят, но се чувствал тъжен и отегчен. Много повече му се щяло да се носи през пустинята със своята колесница. Изведнъж сокол се спуснал от небето и пуснал златна обувчица отгоре му. Фараонът се изненадал, но знаел, че това е знак от Хор и издал заповед всяка девойка от царството да пробва златния сандал, а на която точно й прилегне ще стане негова кралица.

Докато пристигнат нашите слугини тържеството било вече прекратено и фараонът се понесъл с колесницата си да търси онази, на която било златното сандалче. Търсил дълго по земите си, но като не открил девойката, заповядал да докарат царската ладия. Така плувал по Нил и спирал навсякъде, за да пробват всички млади момичета чудната обувка.

Накрая наближил дома на Родопи. Гръмнал царския гонг и се разнесъл силния звук на тромпетите. Всички от дома видели царската ладия покрита с лилава коприна. Слугините хукнали към брега, за да пробват златната пантофка, а Родопи изплашена се шмугнала в тръстиките. Злите момичета познали, чия е обувчицата, но дума не казали докато се мъчели да наврат краката си.

Фараонът мернал скритото в шубрака момиче и го повикал, за да пробва и то пантофката. Родопи леко плъзнала крачето си в златния сандал, а после извадила и другия от туниката си. Като видял това, фараонът я провъзгласил за своя кралица. Слугините викнали, че момичето е робиня и даже не е от Египет. Фараонът им отвърнал:

Тя е по-египтянка от всички, защото е с очи зелени като водите на Нил, има коси от злато нежни като папирус и бузи розови като цвета на лотос.“