кратка история на буквите, част първа

Cueva de las Manos – Аржентина, 13,000-9,000 пр.н.е. и рисунки на бизони в пещера Алтамира – Испания, 20,000 пр.н.е., Кредит©

откога и защо рисуваме

Едва преди 40 000 години неизвестен пещерен Леонардо изписал стените на праисторическия си дом – пещерата Шове Франция, с невероятни картини. Ръката на древния художник била толкова уверена и линиите толкова изящни, че когато Пикасо видял стенописите възкликнал:

По всички краища на Земята археолози се натъкват на пещерно изкуство, датирано между 40 000 и 10 000 години, което е просто миг в сравнение с времето изминало от раждането на рода Homo. Ето защо науката нарекла този период линия на съзиданието.

Какво рисуват пещерните художници? Те били обсебени от животните. Странен е обаче фактът, че изображения на едни и същи животни се повтарят и повтарят независимо къде и кога са създавани – виждаме рисунки на мечки, коне, бизони, елени.

Скални рисунки в пещерите Ласко 17,000 г.пр.н.е. и Шове, Франция 30,000 г.пр.н.е.

Защо точно те?! В детските ми учебници отговорът беше лесен – защото това са ловни сцени и хората рисуват каквото са преживели. Дали?! Оказва се, че находките от праисторическите пиршества, които археолозите откриват из пещерите са кости от съвсем други животни – доста по-дребни и лесни за ловуване. Вместо отговор получаваме още по-трудни въпроси.

Защо са изминали милиони години преди хората да пожелаят да рисуват? Как и защо преди 40-на хиляди години те изобщо са започнали?

Близо 200 години тези фундаментални въпроси стоят без отговор пред архаичната история. Едва наскоро археологът Дейвид Луис Уилямс от ЮАР разкрива тайните на пещерните рисунки.

Като млад ученият вижда графити правени от пясъчните бушмени в планина в ЮАР и остава запленен от тях. Рисунките са относително нови – на около 1000 години, но удивително напомнят древните рисунки от европейските пещери. Археологът решава да проучи съвременните бушмени – защо и какво са рисували дедите им, с надежда да реши загадката на най-древните рисунки. Оказало се обаче, че съвременната цивилизация отдавна е изтикала наследниците на пясъчните бушмени в пустинята Калахари и тези племена от столетия вече не рисуват по простата причина, че в пустинята няма скали. За щастие ученият попада на множество дневници на германски пътешественик от XVII век, запазени в южноафриканския държавен архив. След дълги проучвания полека-лека загадката започва да се разбулва.

Бушмените вярват, че има свят, който обитаваме и друг, в който живеят душите. Шаманите са посредници между двата свята и преминават в отвъдното, за да помолят духовете за помощ или лек.

Как се преминава от единия в другия свят?
Изпадаш в транс! Но как?!

Начини за изпадане в транс дал бог – чрез повтаряне на ритми и танц или чрез психотропни растения – гъби, син лотус, мак, буника, марихуана, индийско орехче и какво ли още не. Всеки регион си има свои специфики. Не бива да забравяме, че пещерните хора били експерти ботаници, защото от това познание основно зависела прехраната им. В пещера Магурата една рисунка подсказва нашето локално средство за пътешествие в „отвъдното“ – вероятно Мухоморка (Amanita muscari, която освен на отровата мускарин е богата и на халюцигенни вещества (мускимол – психоактивен алкалоид и иботенова киселина).

Проучването вървяло бавно и мъчително. Един ден господин Луис-Уилямс се загледал в една от репродукциите на бушменски рисунки, закачени в кабинета му. Наблюдавал я дълго чудейки се какво всъщност вижда? С отговора на този въпрос археологът осъзнава, че художникът не рисува действителността.

Да разгледаме рисунката с очите на археолога – животното е преплело задните си крака, цялото му тяло губи опора и полита напред. Козината му е настръхнала. Съществото изглежда като поразено от малките отровни стрели на бушмените и всеки момент ще падне. Ако погледнем човека, който държи опашката на животното виждаме, че неговите крака също са преплетени и тялото му всеки момент ще се свлече на земята. Ореолът, който го обрамчва е обсипан с малки петънца – характерни видения за хора, потъващи в транс.

Осъзнавайки всичко това, археологът разбира, че художникът изобразява спиритуалистично изживяване, фикция която няма нищо общо с реалността. Отговорът, който дълго учените търсили бил намерен благодарение на паралел между съвременност и праистория.

Първите рисунки на хората са репрезентации на техни спиритуалистични изживявания. Те рисували видения, родени във въображението им по време на транс.

Силата и удоволствието от рисуването отключила у хората все по-силно желание да създават изображения. Експериментирали с различни инструменти и материали и откривали все повече и повече начини да бъде изобразено, а после и споделено нещо без нужда от говор.

Постепенно фокусът се разширил от личното и емоционалното изживяване към предаване на информация от реалността. Хората открили ползата от изразяване чрез символи и пиктограми. В нашата пещера Магурата рисунките са датирани на 12 000 години, т.е. относително късни и наблюдаваме схематично и условно предаване на някакви идеи и изживявания – прекрасен пример за съхраняване на информация чрез материални знаци.