кратка история на буквите, част втора
Преди около 12 хиляди години започнала земеделската революция и дала възможност на хората да уседнат и формират общества, многократно по-големи в сравнение с членовете на едно праисторическо племе. Колкото повече се увеличавали обитателите в една група, толкова повече нараствала нуждата да се помни и борави с огромно количество информация от естество абсолютно чуждо на човешката природа.
Възникнала нужда от един абсолютно нов тип информация – числата.
защо хората започнали да пишат
Ако си вожд на племе от 100-на лесно можеш да запомниш кой кой е, как да се държиш с хората и как да ги ръководиш. Но ако си владетел на група от няколко хиляди индивида няма как да знаеш всичко за всеки. Разбира се може да създадеш съвет от велможи и даже народно събрание, но колкото населението е по-голямо, толкова по-трудно става неговото управление. Само с истории за богове и закони държава не може да се управлява. Възникнала нужда от един абсолютно нов тип информация – числата.
Ловци и събирачи няма нужда да помнят колко дървета са обрали и по колко плода от всяко. За да поддържаш обаче държава тази информация е витално важна, защото само това знание позволява ефективно да се събират данъци от десетки хиляди хора. Системата трябва да помни кой какво има и колко изкарва, кой колко е платил и колко не е, кой колко дължи, кой има отстъпки и кой не, кой какви привилегии има и кой не. Иначе как политическата върхушка ще знае с какви ресурси разполага и какво може да събере от народа си?!
Изминали близо 8000 години докато неизвестен шумерски гений някъде през 3500 г.пр.н.е. успял да изобрети първата система за съхраняване на информация извън мозъка — идеално пригодена за обработка на голям обем математически данни, която днес наричаме писменост. Шумерите успели да освободят социалния ред от биологичните ни ограничения и основали първата в света империя. Системата за съхранение и обработка на икономочески данни, изобретена от шумерите наричаме „частична писменост“. Тя се състояла от два типа символи. С единия се означавали числа в шестична или десетична числова система (и до днес отдаваме почит на шумерите като делим деня на 24 часа и окръжността на 360 градуса), а с другия тип – хора, животни, територии, дати и т.н. Комбинацията от двата вида знаци дала възможност на шумерите да съхраняват много повече данни от който и да било човешки мозък. На този ранен етап били записвани само факти и числа.
Уникалното постижение на шумерската цивилизация се състои в това, че освен частична писмена система създали методи за категоризиране, класифициране и дори за копиране на информацията. Защото как иначе административната система ще работи? Ако просто записваме различна информация безредно – как ще я открием, когато е необходимо?
На всеки десетина години археолози откриват поредната „най-древна“ писмена система. През 2018 край Нова Загора у нас беше открита уникална глинена плочка с писмени знаци от 6 хилядолетие пр.н.е. и учените считат засега това за най-старото свидетелство за писмени знаци в Европа. Но културата, оставила това наследство не могла да се развие защото или не е имала нужда или не успяла да допълни своята писменост с методи за управление на натрупаната информация.
И да е съществувал велик древен епос по-стар от историята за Гилгамеш, то той се загубил, защото на никого до 1600 пр.н.е. не хрумнало да записва ни поезия, ни проза. Причината е проста. Писмеността не била създадена от нужда да се копира човешкия език, а да върши неща, които хората не могат.
Писмеността не била създадена от нужда да се копира човешкия език, а да върши неща, които хората не могат.
Писането изисква време и тогавашните хора не виждали причина писмените знаци да бъдат използвани за друго, освен за съхраняване на най-важната информация.
Ако очакваме дълбоко откровение или мъдрост, скрита в най-древните записани и разчетени думи ще се разочароваме горчиво.
Най-ранното съобщение достигнало до нас гласи:
29 086 мерки ечемик 37 месеца Кушим.
Кой би предположил, че първото записано име в човешката история не е на велик владетел или могъщо божество, а на скромен счетоводител.
Шумерите успели да постигнат още нещо много важно. Формирали писарски гилдии, които освен да обучават нови писари се грижели за унифициране и развитие на писмените символи, въвеждане и спазване на определени правила и начини за писане.
Въпреки всичко още цели хиляда години били нужни, за да се събуди желание у хората да записват повече неща.
Добавяли се още и още знаци и постепенно шумерската система се трансформирала в цялостна писмена система, която днес наричаме клинопис. През 2500 г.пр.н.е. владетелите вече пишели своите постановления, жреците – своите предсказания, а обикновените граждани — кратки писма подобни на днешните email-и, които приятелите си разменят.
Приблизително по същото време египтяните развили друга цялостна писмена система, известна като йероглифна писменост. Други цялостни системи били разработени в Китай около 1200 г.пр.н.е. и в Централна Америка около 1000 – 500 г.пр.н.е. От тези центрове писмените системи се разпространили надлъж и нашир.
Хората започнали да пишат поезия, исторически книги, романтични истории, драми, пророчества и дори готварски книги. При все това най-важната задача на писмеността продължила да бъде съхраняването на купищата икономически данни нужни за поддържане на държавните системи.