канонът винели – неосезаемото
Понякога търсиш книгата, която искаш да четеш, но често книгата сама ти се изпречва, точно когато си готов да я осъзнаеш и изживееш в пълнота. Така се случи с мен и Канонът на Винели.
Спонтанното ми желание да я преведа на български се дължи на няколко причини:
Четивото е изключително. Благодарение на книгата смътните идеи, които в годините се оформят и ту изплуват, ту утаяват в главата ми се подредиха в стройна система. Красива, ясна, обусловена и обясняваща. Искам да споделя това и се надявам, който прочете книгата също да изживее подобно откровение.
Четивото е сложно и многопластово. Първият прочит зашеметява, но дълбините на идеите изискват да се чете внимателно пак и пак. Реших, че опитът ми да преведа книгата ще ме принуди и помогне.
Книгата е посветена на дизайна и е за дизайнери. Но посланията са общочовешки. Може би и някои от нашите клиенти ще се обогатят и вдъхновят, ще ни разбират по-добре и заедно ще създаваме неща, които са полезни и красиви, носят радост и щастие на хората.
И накрая… ще публикувам резултата успоредно с напредъка на този превод. Искам да стане публичен преди да е завършен, за да се пре-пре-преосигуря, че няма да остане само намерение.
За всички изгарящи от нетърпение – THE VIGNELLI CANON е достъпен безплатно в сайта на Vinelli Associates.
Тази книга е посветена на Лелла, моята съпруга и професионален партньор. От самото начало заедно споделяхме своите интелектуални преживявания и професионално израстване. Нейната интуиция и остър критицизъм обогатиха моя живот и бяха структурата и силата в нашето сътрудничество, без които работите ми щяха да са с далеч по-малко достойнства.
въведение
В отговор на молбата на моя издател се вгледах в смисъла на тази книга и мисля, че тя би била полезен инструмент за доброто осмисляне на типографията в графичния дизайн.
Тази малка книжка разкрива нашите правила – набор създаден от нас и за нас.
Няколко пъти, докато преподавах забелязах, че младите дизайнери не познават някои основни типографски принципи. Мисля, че ще е полезно да предам част от професионалните си знания и се надявам, че ще подобря дизайнерските умения на следващото поколение.
Творческият дух има нужда от подкрепата на знанието, за да се развие в пълна сила.
Книгата няма за цел да задуши изобретателността или да я редуцира до шепа правила. Не формулите пречат да се създава качествен дизайн, а липсата на знания в комплексната професия дизайн. Само от въображението на дизайнера зависи дали ще се намери подходяща формула, за да се постигне добър резултат.
С удоволствие си спомням моментите, когато научавах нещо ново по типография от експерт или колега. Опознах строгата пестеливост в дизайна от моите швейцарски другари, овладях бялото пространство от моите американски колеги, разбрах за силното въздействие, което притежава шрифтът от моите колеги в Германия, научих се как се влага дух и остроумие от колегите ми в Англия. Учих и учих от приятелите ми от къде ли не.
Прекрасно е чувството, което идва с всяко ново откритие, нови начини да се прави нещо по-добре от преди. Надявам се, че тази книга ще извика това чувство, или ще потвърди пак и пак правилата, които ние дизайнерите така харесваме да поставяме пред себе си.
Част Първа
НЕОСЕЗАЕМОТО
Семантика
Синтаксис
Прагматизъм
Дисциплина
Уместност
Двусмислие
Дизайнът е единна цялост
Силно Визуално Въздействие
Интелектуална елегантност
Дизайн извън времето
Отговорност
Стойност
семантика
Винаги съм казвал, че има три много важни аспекта в Дизайна: Семантика, Синтаксис и Прагматизъм. Да разгледаме по отделно всеки един.
Семантика за мен означава да се открие смисъл на дизайна, който предстои да бъде създаден.
Първото нещо, с което започвам всеки проект, независимо в коя област на дизайна – графичен, продукт, изложба или интериор, е да открия този смисъл. Започвам с проучване на историята на моя предмет на дизайн, за да осмисля добре неговата природата, която пък ще ми подскаже най-подходящата посока в която да се развие новия дизайн.
В зависимост от субекта на дизайн, проучването може да поеме различни посоки. Може да бъде събиране на повече информация за компания, продукт, пазарната позиция, конкуренти, бъдеще за развитие, потребители или същинското значение на нашия субект на дизайн – неговите корени и произход.
За да се постигне добър дизайн от изключително значение е да се отдели достатъчно време, за да се открие и осмисли същината на проекта, да се проучи неговата комплексност, да се опознаят двусмислията в природата му, да се разбере контекста, в който се ползва, за да се определят параметрите и границите, в които ще работим. При това е полезно да следваме своя нюх и способност за диагноза, за да насочим в правилна посока своето проучването и да открием най-точна дефиниция на проблема, който ще решава нашия дизайн.
Семантиката е тази, която ще постави надеждна основа и ще насочи проекта ни в правилна посока. Рано или късно тя се превръща в неотменна стъпка от създаването на всеки проект, в компонент от решаващо значение и очевидна отправна точка за бъдещия дизайн. Семантиката разкрива най-подходящата форма на нашия субект, която дизайнерът може да интерпретира или трансформираме според намеренията си.
Семантика означава да се осмисли субекта на дизайн във всички негови аспекти, за да свърже изпращач и получател по начин, който има смисъл за всяка от страните. Това означава да се създаде дизайн, който има смисъл, който не е случаен, който има причини да съществува и всеки детайл в него има значение или цел насочена към точно определена публика.
Колко често виждаме дизайни лишени от всякакъв смисъл: цветни шарки и петна разпръснати насам натам без мисъл и причина. Е, те са или безсмислени или невероятно вулгарни и дори престъпни, когато се създават нарочно. За съжаление има дизайнери и маркетингови специалисти, които съзнават, че вулгарното особено допада на масите и затова заливат пазара с потоци грозен и просташки дизайн. Аз считам тези действия за престъпление, защото това визуално замърсяване деградира нашата екосистема точно както всяко друго замърсяване. Разбира се не всяка форма на простонародна комуникация е вулгарна, но за съжаление в повечето случаи това е така.
Вулгарността умишлено налага просташкото като форма на изразяване и съзнателно игнорира и заобикаля всяка форма на установената култура. В съвременния свят става все по-трудно да се срещнат добродетелни форми на народна комуникация, подобни на онези съществували в прединдустриалната епоха.
синтаксис
Веднъж моят ментор, великият Мийс (Ludwig Mies van der Rohe) ми каза – „Бог е в подробностите“. Това е същината на синтаксиса: принципите, които задават правилната употреба на граматиката, конструкцията на фразите и говора на езика Дизайн.
Синтаксис на дизайна се задава чрез множеството компоненти на един проект. Например в графичния дизайн това са цялостната композиция, структурната мрежа (грид), шрифтовете, текста със заглавията, илюстрациите и т.н.
Последователността в дизайна се осигурява чрез подходящи връзки между различните синтактични елементи: каква е връзката шрифт, грид и илюстрации между различните страници в проекта като цяло. Или, каква е взаимната връзка в размерите на шрифта. Или как илюстрациите са свързани една с друга и как частите се свързват с цялото.
Има правилни начини да се постигне това и други, които не са правилни и трябва да се избягват. Последователността в синтаксиса е от главно значение в графичния дизайн както и във всяко друго начинание. Използването на грид е един от основните прийоми, за да се постигне синтактично постоянство в графичния дизайн.
прагматизъм
Каквото и да правим, ако не го разбираме няма как правилно да предадем неговата същина.
Може дизайнът, който създаваме да е семантично правилен и синтактично последователен, но ако тези, за които е предназначен не разбират вложения смисъл всичко отиват на вятъра. Понякога се налага да се предостави малко допълнителна информация или упътване, но е по-добре да няма нужда от това. Всеки дизайн трябва да бъде ясен и прост за разбиране. В противен случай нещо наистина много важно се изпуска. Крайният външен вид на всяко нещо е вторичен продукт на яснотата (или пък липсата й) към която се стремим през всички фази на нашата работа. Трябва да се осмислят напълно както отправната точка така и всички аспекти в един проект, за да бъде крайният дизайн напълно разбираем и ефективността му да може да се мери.
Ясната цел на първоначалната идея ще се превърне в ясен и разбираем резултат, което е основна задача за всеки Дизайн. Объркващия, усложнен дизайн говори за еднакво объркания и усложнен ум на създателя си. Всички ние обожаваме комплексното, но мразим сложното!
Казвайки това трябва да добавя, че всички харесваме Дизайн преливащ от енергия. Развлачени отпуснати неща не ни допадат. Харесваме Дизайн, който е интелектуално елегантен – това означава елегантност на ума, а не куха маниерност – елегантност, която е противоположна на вулгарното.
Необходимо е Дизайнът да стои над модите и модерното в момента. Дизайнът трябва да зависи колкото се може по-малко от времето, в което е създаден.
Ние презираме културата на еднократното. Ние се чувстваме морално задължени да създаваме дизайн за неща, които дълго време служат на хората. Това са ценностите, с които работим ден след ден, независимо от субекта на дизайн: две или триизмерен, едър или дребен, скъп или евтин. Дизайнът е Една цялост!
дисциплина
Вниманието към детайла изисква дисциплина. Няма място за небрежност, немарливост и размотаване. Всеки детайл е важен, защото крайният резултат е сума от всички детайли в нашата работа без значение над какво работим. Йерархията губи смисъл ако става въпрос за качество. Качеството или го има или не и ако го няма сме работили напразно.
Трябва съзнателно изцяло да се посветим и с усърдие да спазваме процесът на създаване.
Без дисциплина не се създава добър дизайн независимо от стила, в който се работи. Дисциплината е набор от самоналожени правила, в рамките на които ние работим. Това са инструменти, които ни позволяват да работим с постоянство от началото до края на един проект. Дисциплината е нагласа, която ни позволява да контролираме своя процес, така че да работим последователно, а не оттук оттам.
Дизайн без дисциплина означава анархия и безотговорност.
уместност
Идеята за уместност пряко следва от казаното до тук. Самото проучване на предмета на нашия дизайн задава областта на възможните и подходящи решения – специфични за всеки отделен проект. Всъщност може да се каже, че уместност означава да се определи специфичното в даден проект. Самият акт на проучване ни пази от това да поемем в грешна посока или алтернативни пътища водещи до никъде или дори по-зле до грешни решения.
Уместността ни насочва към избор на подходящия тип медия, материали, начин на изразяване, цвят и текстури. Уместността е тази, която кара нашия клиент с ентусиазъм да одобри предложеното от нас решение на неговия проблем. Уместността определя подходящия стил и естетика – има толкова начини да се реши даден проблем и толкова начини да се направи нещо, но само уместното решение е приемливото и подходящото.
Аз мисля, че трябва внимателно да се вслушаме в това което иска да бъде едно нещо вместо да го заключваме в произволно хрумнали ни рамки. Разбира се, понякога може да има още правила, които трябва да се спазват, за да се постигне съответното ниво на цялост и единство.
Поне за мен рамките в които един дизайн е уместен определят естетиката и външния вид на един проект. Това е един от фундаменталните принципи в нашия КАНОН. През пост-модерните времена, думата „уместност“ означава нещо да се заеме и преобрази чрез поставяне в друг различен контекст. Ако този вид „уместност“ помага на дизайна може да бъде приложен – ето още един начин за решаване на проблем или за израз на изобретателност.
двусмислие
Аз се обръщам не към негативната форма за неяснота и неопеделеност, а към позитивна интерпретация на думата – двусмисленост, в смисъл на многообразие и способност да се създаде диалог, възможността нещо да се интерпретира по различен начин като всеки един допълва другия, обогатява и придаващ дълбочина на нашия субект на дизайн.
Често използваме този прийом, за да обогатим изразните си средства и с право крайният резултат много се цени. Но всеки дизайнер трябва да си дава сметка, че не добре премерената играта на двусмислие може да доведе до нежелани резултати. Противоречията понякога подсилват двусмилеността, а още по-често накъсват комуникацията и са знак за липса на контрол. Ето защо препоръчвам този подход да се използва с повишено внимание.
дизайнът е единна цялост
Офис Кастилиони в Милано беше първото ми работно място, където на 16 години започнах като чертожник. Работеше се в разнообразни области на дизайна и архитектурата като следваха нормата на Адолф Луус, че архитектът трябва да може да проектира всичко „от лъжица до цял град“. Тук се създадоха някои изключителни проекти – радио, прекрасни сребърни сервизи, мебели за къмпинг, весели столове, полици за индустриална употреба, красиви къщи и прекрасен музей. Тези проекти станаха икони на дизайна в Италия. Силно препоръчван всеки дизайнер да проучи и изследва тези работи. Аз бях невероятно впечатлен от разнообразието на проектите и способността на архитектите да работят в толкова разнородни дейности. Открих, че най-важно е да се усъвършенстваш уменията си за дизайн така, че да можеш да създаваш всичко, защото в това се крие същината необходима във всеки проект.
Дизайнът е нещо цялостно – няма различни видове дизайн. Това е една дисциплина, която се прилага върху много и различни субекти, без значение на стил и естетика. Дизайнът стои над всеки възможен стил. Няма стил, който да не изисква познания по дизайна. Често хората си мислят, че дизайн означава определен стил. Нищо не може да бъде по далеч от истината! Дизайнът е дисциплина, творчески процес със свои правила, които контролират крайният резултат да постигне поставените цели по възможно най-пряк и експресивен начин.
През цялата си кариера се стремях да разнообразявам своята практика: от стъкло до метал, от дърво през керамика до пластмаса, от печатни издания до опаковки, от мебели до интериор, от дрехи до костюми, от изложби до сценични декори и какво ли още не. Всичко е било и все още е изкусително предизвикателство да изпробвам интуиция срещу познание, страст срещу любопитство, желание срещу успех.
силно визуално въздействие
Непрекъснато повтаряме, че искаме дизайнът да въздейства визуално много силно. Не можем да търпим дизайн с посредствена концепция, форма, цвят или текстура. Считаме, че добрият дизайн е израз на творческа сила с ясна концепция представена в красива форма и цвят, където всеки елемент внушава основната идея на проекта по най-силен начин.
Възможностите да се постигне силно въздействие са безкрай. Например в графичния дизайн голяма разлика в мащаба на елементите в една страница може да въздейства много силно. Шрифт с голямо тегло в контраст с много светъл шрифт създава впечатление за визуална динамика. С успех ползвахме тези подходи в нашите графични дизайни.
В триизмерния дизайн манипулацията на осветлението чрез различни текстури и материали създава впечатляващ обем от възможности.
За да изпълни своята цел един дизайн трябва да притежава визуална сила и оригиналност. Силно визуално въздействие може да бъде постигнато чрез използването на деликатна структура (layout) или в материали.
Силата на визуалното въздействие е израз на елегантност и интелект и не трябва да се бърка с простоватото визуално впечатление – израз на визуална вулгарност и натрапчивост. За да се постигне сила на визуалното въздействие е необходимо огромно внимание, защото това е елементът, който гарантира ефективността на нашия дизайн.
интелектуална елегантност
Често се говори за интелектуална елегантност, която не бива да се бърка с елегантост на маниери или стил на живот. За мен, интелектуална елегантност е това изключително ниво на интелект, благодарение на което са създадени шедьоврите на човешката история.
Това е елегантността, която откриваме в статуите на древна Елада, в картините от Ренесанса, в творбите на Гьоте. Това е елегантността в архитектура, музика и наука. Това е светлината, която показва пътя към най-доброто решение независимо какво създаваме. Това е стремежът към съвършенство на нашето съзнание, отвъд всеки компромис.
Интелектуалната елегантност издига скромния продукт до божествените висини. Тя е наш граждански дълг, отговорност и чувство за добро и благородно, нашия начин да създаваме дизайн, наше морално задължение. Отново, тук не говоря за стил или естетика, а за дълбокия смисъл и същина на самия дизайн.
дизайн извън времето
Ние сме крайно против всяка мода и модни тенденции в дизайна. Ние презираме културата на еднократното, културата на прахосничеството и култ към ефимерното.
Ние сме за дизайн, който издържа на времето и отговаря на нуждите и желанията на хората. Ние сме за дизайн, който твори за общество държащо на непреходното. Общество, което заслужава изгодата от стоките масово производство и е достойно за чест и уважение.
Ние харесваме основните геометрични форми и първични цветове защото техните формални характеристики ги поставят извън времето. Ние харесваме типография, която надхвърля субективното и търси обективните стойности, типография, която е извън времето, не следва тенденции и отразява смисъла на текста адекватно.
Ние харесваме икономичното в дизайна, защото не се прахосват средства, щади се инвестираното, а създаденото остава за дълго. Ние се борим за дизайн, който е фокусиран в посланието си, а не е поредната визуална атракция. Ние харесваме чист, прост и устойчив дизайн. Това означава дизайн извън времето.
отговорност
В графичния дизайн въпросът за отговорността има особено значение като форма на усет за икономичност като посока към най-доброто решение на даден проблем.
Толкова често виждаме печатни материали създадени с пищност и замах само и само да задоволят егото на дизайнера или неговия клиент.
Важно е да се използва икономически подходящо решение, което взима под внимание всички страни на даден проблем. Колкото и явно да изглежда, това е един от най-недоглежданите проблеми създавани както от дизайнери така и от техните клиенти. Отговорността е друга форма на дисциплината.
Като дизайнери ние имаме три нива на отговорност:
Първо – към нас, за единна цялост на проекта и всички негови компоненти.
Второ – към клиента ни, да намерим икономично и ефективно решение на поставения проблем.
Трето – към хората като цяло, към консуматора и потребителя на крайния продукт.
На всяко от тези нива трябва да сме готови изцяло да се посветим, за да достигнем до перфектното решение, което без компромиси отговаря на поставения ни проблем и е в полза на всички хора.
Накрая, дизайнът трябва да се изправи сам по себе си, без извинения, обяснения и съжаление. Той трябва да бъде символ за един успешен процес в цялата му красота. Решение взето с чувство за отговорност.
стойност
При нас постъпваха доста поръчки за редизайн на лого или символ на компания – често направо от отдела по маркетинг, за да се затвърди или освежи позицията на компанията на пазара. Въпреки че молба като тази може да е съвсем основателна, често основният мотив е желанието за промяна по-скоро заради самата промяна, а това е дълбоко погрешна мотивация.
Истинската корпоративна идентичност е основана на цялостна система, а не просто на едно лого.
С времето едно лого постепенно се превръща в част от нашата обща култура; по негов си скромен начин то става част от нас. Представете си Coca Cola, Shell а защо не и AmericanAirlines. Когато едно лого над 50 години е част от общественото пространство се превръща в класика, забележителност, уважавана цялост и не виждам причина да се изхвърля, само за да се смени с нов буламач, независимо от това с колко добър дизайн.
Може би защото съм възпитан в държава, където историята и народната архитектура са част от културното наследство и са защитени обекти, но аз считам че и лога, които са утвърдени също трябва да получат подобна защита.
Разбирането за стойностното в едно лого е с нас от самото начало. Когато получихме поръчка за ново лого на FORD Motor Company, им предложихме лек ретуш на стария символ, така че да стане възможно използването му в нови медии и приложения.
По същия начин постъпихме с логата на CIGA HOTELS, CINZANO, LANCIA и много други. Няма причини да се унищожи лого с над 70 годишен живот, дълбоко вкоренено в съзнанието на хората предизвикващо уважение и почит.
Новото НЕ Е графичната форма, а в новия начин на мислене. Начин, който изразява своето уважение към историята в контекст, който често няма и идея за стойности от този род.
Край на част 1
Част 2 МАТЕРИАЛНОТО