канонът винели – материалното

размер на хартията

Определянето на размер на хартия е първата работа при подготовка на всеки печатен материал. В света има две основни системи: международен А-формат и американска система за оразмеряване.

Международната система, наречена А-формат е базирана на златното сечение. Тя е колкото красива, толкова и удобна за ползване. Прилага се в много държави и произлиза от немския метричен стандарт DIN. Американската система за основа използва формат на писмо ( 8 1/2“ х 11“) с грозни пропорции и резултатът е пълен хаос с безкрайна редица размери на листовете – вторичен продукт на предприемаческа културата в свят на конкуренция и прахосничество – поредната грешна интерпретация на идеята за свобода.

Ето основните размери на DIN в мм:

А4 е основен размер за фирмени канцеларски материали (бланка за официален документ, плик за писмо, визитка и т.н.). Две трети от него е квадрат – красиво и икономично следствие от златния правоъгълник. Това е една от причините, винаги когато може да се придържаме към DIN: пропорцията на всеки формат води до нова красива пропорция.

В американския стандарт всеки размер съществува сам за себе си и не води до нищо. Веднъж наброих 28 различни формата! Налага се да ги ползваме, защото всичко в САЩ е базирано на тях – фирмени документи, папки и толкова други канцеларски материали. Репродукцията на грозното е вездесъщо и без край.

Пазарът предлага безброй различни хартии. Въпреки това ние използваме ограничен брой, от които избираме най-подходящата. Отделяме специално внимание на избора на хартия и предпочитаме таза, която е екологична и не компрометира крайния резултат.

За фирмени материали с изключително качество предпочитаме тежка хартия (100% памук – sub 28), а за регулярни бизнес нужди – обикновена с тегло над 50 g/m2. Същата хартия ползваме за пликовете за писма, които по-често са с квадратно капаче. Размерът на материалите варира и се съобразява с традиционното за дадена държава.

При книгите размерът зависи много от самото издание. За тетрадки и бележници ползваме обикновена хартия; за илюстровани книги предпочитаме хартия с покритие, матова или гланцова според темата на проекта, макар че харесваме повече матовата.

Качеството на репродукциите, хартиите и мастилата непрекъснато се подобряват. Машините за печат и технологиите стават все по-съвършени. Печатарският бранш се развива непрекъснато и трябва да сме в крак с промените там. Всяка нова технология променя цената на крайния продукт. Ние трябва да знаем с колко и да работим в тясна връзка с доставчиците, за да се оптимизира стойността и качеството на нашия продукт. В различните държави качеството на печат е различно. Ето защо трябва да сме в състояние да достигнем най-доброто във всяка ситуация.

Не всички размери хартии са налични във всяка държава и това понякога създава проблеми. Винаги, когато е възможно използваме двустранен печат, дори и за плакати. Така не се хаби хартия и можем да отпечатаме двойно повече информация. Най-популярните размери за плакати в Европа са: 50×70, 70×100, 100×140 сантиметра. Повечето от тези размери са налични и в САЩ.

При дизайн на книга, брошура или друг печатен материал, изборът на размер е комплексен проблем, изискващ специално внимание. Понякога трябва да се съобразим с формат на предишна публикация, друг път трябва да сме коренно различни от предшестващо издание. Възможно е дори форматът сам по себе си да е носител на послание.

Изборът на размер е важно решение. То касае крайната цена и е част от стойността за реализация на един продукт. Важно е дизайнерът добре да познава печатния процес и хартиите, за да осигури най-икономично създаване на продукта. Пазарът предлага огромно разнообразие, но повечето възможности са резултат от конкуренция, а не от стандарти.

Стандартът за размери хартия и напасването на печатните изделия към тях е съзнателен принос за опазване на околната среда. Форматът на бъдещото издание трябва да бъде избран със съзнание за последствията и с разбирането че етичното и естетичното имат общи семантични корени, които трябва да се уважават.

Наше професионално задължение е да се спазват тези правила. Никога не бива да забравяме, че ние дизайнерите трябва да изпълним с достойнство, а не с кух блясък нашите произведения, а възможности за това има във всеки детайл от нашата работа.

структура, отстояния, колони и модули

За нас графичен дизайн означава „организиране на информацията“. Няма друг похват с толкова голямо влияние върху крайния продукт. Гридът представлява основната структура на нашия графичен дизайн, помага да организираме съдържанието си, осигурява постоянство, подрежда елементите и придава онова ниво на интелектуална елегантност, което желаем да изразим.

Важно е да осъзнаем, че можем да създадем безкраен брой структури, но само една е най-подходяща за конкретен проблем. Основно правило е, че грид с дребен модул е ниско ефективен. Структурата на една празна страница е базирана на безкрайно дребен модул, т.е. равносилно да няма никаква структура. Друга крайност е страница с груба мрежа – тя пък дава възможност за твърде малко алтернативи за организиране на съдържанието. Умението се състои в това да се открие структурната мрежа удобна за конкретната работа.

Понякога специално избираме малки външните отстояния между грида и краищата на листа с цел да създадем усещане за напрежение в съдържанието.

След определяне на подходящите външни отстояния страницата се разделя на определен брой колони в зависимост от типа на информацията – три, две, четири, пет, шест и т.н. Колоните създават вертикално единство, но е необходима и хоризонтална рамка, за да се постигне хармония в цялата публикация. Ето защо разделяме страницата на определен брой модули и отгоре надолу – шест, осем или повече в зависимост от размерите и нашите нужди.

След като е страницата е добре разграфена продължаваме със структуриране на съдържанието, което се публикува. Разполагаме го в клетките така, че неговото посланието да е кристално ясно и самото разположение да подсилва неговото внушение. Има безкраен брой начини да се постигне това. Ето защо структурната мрежа е изключително полезен инструмент, а не ограничение. Но за да се постигнат впечатляващи резултати се налага да бъде добре усвоен.

официална фирмена бланки (примери)

Определям отстояния 10мм между структурната мрежа и външния край на листа и разделям останалото пространството на 3 колони, като оставям най-лявата за логото, надписи или просто ще запазя празна. Текстът ще заеме останалите две колони. Тази несиметричната структура създава усещане за съвременност и модерност. В горния край на втората колона разполагам името на компанията, така че да изглежда центрирано в страницата.

Определям хоризонтална мрежа от шест модула и разполагам адреса на получателя във втория модул на втората колона. Така първата сгъвка на писмото се свързва с третия модул и точно под него започва основният текст на писмото ориентиран отляво надясно.

Понякога разполагам логото на компанията в първата колона, точно под първата сгъвка на листа. Обикновено адресът на изпращача поставям в края на страницата, организиран в пространство на 2рата и 3тата колони. Общият вид на писмото става завършен, когато се постави основния текст и всеки компонент има точно място с ясна йерархия и цел. Обмислено избраният шрифт придава на документа подходящ външен вид и звучене.

Според нашия канон това е един възможен дизайн на фирмена бланка. Идеята на този пример е да покаже как се прилага структурна мрежа при създаване на фирмена бланка.

Друг типичен пример е фирмена бланка с централна ос на симетрия. За този вид документ се създава мрежа от пет колони, първата от които е отстоянието от лявата страна, средните три са за съдържанието на документа и последната за дясното отстояние до края на листа. Адресът се разполага във втората колона. Текстът започва след първата сгъвка отгоре надолу. В края на страницата името на компанията и адресът й се центрират. Крайният външен вид е много подходящ, когато се търси по-консервативно звучене и външен вид.

На плика за писмо на предната страна разполагам логото максимално вляво и центрирано по вертикалата, а адресът за връщане на капачето на обратната страна.

Същият подход използвам при дизайн на бланка за факс, на фактура и всеки друг фирмен документ. Концепцията в основите си е съвсем същата. Страницата е строго разграфена и всяка информация се разполага на подходящото й място определено от структурната мрежа.

Основната цел на този подход е да се спре всяко случайно и безсмислено разполагане на текст в документа. Разбира се има безкрайно много начини да се направи това – някои изключително впечатляващи, други не чак толкова.

За илюстрация са показани няколко примера за фирмени бланки. Проектирането е точно като в музиката – пет линии и седем ноти са съвсем достатъчни да създадем безкраен брой мелодии. В това е магията и на структурната мрежа в графичния дизайн.

структурна мрежа при дизайн на книга

И при дизайн на книга прилагането на грид структурира и създава единство от началната до крайната корица. Когато изданието е илюстровано, мрежата може да се състои от няколко колони и субколони, които организират информацията най-подходящо.

Първото нещо, което трябва да се определи е размерът на книгата, така че да е в съгласие със съдържанието й. Книга с квадратни илюстрации трябва да бъде с квадратна форма, книга с правоъгълни илюстрации трябва да бъде правоъгълна с късата страна нагоре или настрани, в зависимост кой е най-подходящия начин да се покаже материала. Съдържанието определя контейнера – това е основно правило, което важи и при дизайн на книги. Добра практика е структурната мрежа да следва пропорцията на основната част от илюстрациите, за да се намали максимално необходимостта от изрязване на картините.

Фотографите днес обръщат голямо внимание на композицията в снимките си и мрежата, която създадем трябва да отдаде значение на това. Ако структурираме нашата мрежа подходящо книгата ще има по-високо ниво на интегритет.

Илюстрациите, приложени тук показват няколко примера на структурни мрежи за няколко вида книги.

Създавали сме дизайни на книги, списания, вестници и плакати – всеки един със своя собствена специфика, но тяхната структурна мрежа винаги следва една и съща основна концепция за организиране на информацията. Признак за изкусност е да се създаде грид, който е общ за текста и илюстрациите. За да се постигне това е необходимо да се изчисли височина на реда (leading) на текста, така че да се получи съвпадение във височините на модулите с текст и илюстрации. Това придава елегантност на отпечатаната страница и се счита за признак на „добра типография“ създадена от майстор.

Разстоянието между колоните и модулите зависи от размера на книгата, но ние харесваме то да бъде много тясно – идеалният размер е височината на един ред, което позволява да се постигне описаното по-горе. Едно от многото предимства да се работи с компютър е, че съвременният софтуер позволява да се проектира с голяма прецизност, за разлика от миналото. Може да бъде създаден грид базиран на височина на реда на текста, на пропорцията на илюстрацията, както и да ползваме вторичен припокриващ грид за различни части на съдържанието. Естествено, колкото една структура е по-сложна, толкова дизайнът става по-сложен и трябва да се работи със заострено внимание.

шрифтове. моите основни шрифтове

Масовото разпространение на компютрите създаде феномен, добил популярност под името „desktop publishing“ (самиздат). Всеки има свободата да използва шрифта, който желае и да го деформира както му хрумне. Това създаде бедствие с огромни размери. Културно замърсяване с безпрецедентен обхват. Както споменах навремето, ако хората от „самиздат-а“ бяха лекари, всички да сме отдавна измрели! В ерата на персоналните компютри типографията буквално избухна. Всеки лесно може да създаде шрифт и това доведе до едно от най-големите визуални замърсявания за всички времена.

С цел да привлека внимание към този проблем направих изложба с наши работи създадени през годините, които ползват само четири шрифта: Garamond, Bodoni, Century Expanded, и Helvetica. Целта на изложбата бе да покажа какво огромно разнообразие от печатни материали може да се създаде с пестеливо ползване на шрифтове и същевременно да се постигнат много добри резултати. С други думи, не шрифтът е важен сам по себе си, а какво правиш с него. Акцентът е върху структурата на текста и посланието му, а не върху шрифта.

Все още вярвам, че повечето шрифтове са създадени от търговски съображения – за пари или за цели на нечий бранд. В действителност броят на наистина добрите шрифтове е изключително ограничен, а огромна част от новосъздадените са копия или деривати на стари оригинали. Лично аз мога добре да се оправя с половин дузина, към които вероятно бих добавил още толкова, но не повече.

Освен споменатите по-горе бих добавил Optima, Futura, Univers (най-модерният дизайн на 20 век с 59 различни вариации), Caslon, Baskerville, и още няколко по-нови. Както виждате моят списък е твърде кратък, но голямото му предимство е, че гарантира отличен резултат. Напоследък работата на някои талантливи типографи създаде забележителни резултати, които вече заменят голяма част от безсмислените и некачествени шрифтове.

Един от най-важните елементи в типографията са мащаб и съотношение в размерите на буквите между отделните типографски елементи. Естествено, има много начини за осмисляне и изразяване чрез шрифт. Аз няма да изреждам всички възможности тъй като целта ми е да представя личната си гледна точка и подход. Аз възприемам типографията като дисциплина за подреждане на информацията по възможно най-обективен начин. Не харесвам третирането на типографията с цел самоизразяване или като претекст за картинни упражнения. Съзнавам добре, че има място за всичко, но това не е моят език и нямам никакъв интерес в тази област. Аз не вярвам, че когато пишеш куче буквите трябва да лаят!

Предпочитам по-директен подход: старая се да направя колкото се може по-ясни различните части от съдържанието чрез използване на пространство, тегло, типографско подравняване (надясно, наляво или двустранно).

Понякога определен шрифт е най-подходящ, но тогава или става въпрос за лого или за кратък промо текст, особено когато контекстът е ефимерен или за реклама. Това не са мои типични полета за изява, но когато попадна на брилянтно решение ценя високо и идеята и резултата.

Силно вярвам, че дизайнът никога не трябва да бъде скучен, но и не мисля, че е някаква форма на забавление. Добрият дизайн никога не е скучен, отегчава само лошият дизайн.

подравняване надясно, наляво, двустранно

Почти винаги подравнявам текста наляво. Това ориентиране е наследство от миналото, особено от времето на Линотип машините. По-бързо се е композирала страница с ляво подравняване отколкото всеки линотипен ред да се настройва един по един.

По-удобно е и за читателя, защото четем отляво надясно и окото лесно се движи надолу по текста, защото не се бори с различни отмествания на всеки ред. Важно е обаче да се упражни контрол и върху дясната неподредена страна и където се налага да се прехвърля текст на долния ред, за да се постигне хубав профил. Това може и да е трудоемко, но резултатът е естетически издържан.

Използвам централно подравняване за текст, който ще се гравира, за покани и всяка друга ефектна композиция, където е подходящо, за адреса в края на фирмена бланка или визитна картичка.

Двойно подравняване прилагам за книги, но не е метод, който предпочитам, защото е фундаментално неестествен и нарушава ритъма на четене.

съотношения между размерите на шрифта

Имам няколко основни правила за настройване на шрифта.

Избирам подходящ размер в зависимост от ширината на колоната:
8 на 9, 9 на 10, 10 на 11 pt за колони до 70мм
12 на 13, 14 на 16, за колони до 140мм,
16 на 18, 18 на 20, за по-широки колони.

Естествено според ситуацията тези съотношения може да се променят. За външна реклама използвам шрифт с много по-големи размери или за да постигна определено въздействие увеличавам разстоянието между редовете. На практика използвам букви с не повече от 2 размера в една печатна страница, но има и изключения. Харесвам комбинации със силен контраст във височината – обикновено двойна (напр. текст 10pt и заглавие 20pt). Предпочитам подзаглавията ми да са с размера на текста и само увеличавам тяхното тегло на „bold“. Разделям ги с един празен ред отгоре и без празен ред под тях или оставям два празни реда отгоре и един отдолу.

Харесвам текстът в една книга да е с постоянна височина, което е и по-икономичен подход, защото се създава дизайн само за един макет на страница.

Трябва типографската ни композиция да изразява интелект и елегантност, а не шумна вулгарност. Постигам това чрез типографските елементи:

• подходящо разстояние между редовете според контекста,
• подходящо използване на регулярен или italic стил,
• еднакво разстояние между думите,
• тесен кернинг,
• разделяне на смисловите цялости в текста (където е необходимо) с типографски линии,
  логично ползване на 3 тегла за шрифта – регулярен (regular), светъл(light) и чер(bold) шрифт.

Не харесвам да използвам буквите за декорация и ненавиждам каквато и да е деформация на шрифта. Разбира се има ситуации, например при дизайн на опаковки, където по-гъвкаво отношение носи по-добри резултати. Но дори и тогава това трябва да се прави сдържано и с мярка.

разделители

Когато прилагам разделители създавам йерархия от дебелини, за да разгранича ясно различните части на текста. Например във форма поставям дебели линии (2pt), за да разделя основните части на съдържанието и тънки линии (1/2pt или 1 pt), за да разделя елементите вътре във всяка отделна форма. В тези случаи текстът между разделителите ще бъде 8 pt, винаги поставен по-близо до горната линия. Буквите трябва винаги „да висят“ от линията, независимо от своя размер. Това е друг малък, но важен детайл от моя Канон.

Храня голяма любов към типографията и се опитвах да усвоя колкото се може повече от Големите Майстори. Повечето от нещата написани тук са практики на Майсторите на 20 век. Основните правила в типографията са били установени толкова отдавна, но талантливи артисти със своите интерпретации и сега постигат прекрасни резултати, които оставят трaйни следи и отварят нови пътища за развитие.

контраст в размера на текста

За мен един от най-вълнуващите елементи в типографията е контрастът в размера на шрифта в печатната страница. Обичам играта между големите заглавията и дребния текст на основното съдържание поднесен с подходящо бяло пространство помежду им. Бялото пространството е толкова важен елемент в графичната композиция. То кара черното да пее. Бялото в типографията е като пространството в архитектурата. Овладяването и балансът в пространството създават перфектното в архитектурата.

Друг важен елемент е отношението между размерите на текста в една страница. Нашето първо правило е да имаме не повече от един или два различни размера. Ако е необходимо ползваме други средства като удебелен, светъл, регулярен или италик стил, чрез които да се разграничат отделните части на съдържанието, но дори и в тези случаи трябва да се придържате до възможния минимум.

Теглото на буквите може да се използва с огромен успех за специфична функция, а не просто за цвят или още по-зле – да се постигне фонетична аналогия. Някои хора, за да ви убедят говорят силно и дори крещят и печатната аналогия на това е да се увеличи размера и/или теглото на шрифта, за да стане посланието още по-шумно и натрапчиво. Точно това е, което считам за интелектуална вулгарност – нещо от което се опитваме да стоим настрана.

Накратко казано – там където всички се надвикват и крещят – тишината е това, което се забелязва. Бялото пространство осигурява тази тишина. Това е есенцията в нашата типография.

мащаб

Мащабът е основен елемент в речника на всеки дизайнер. В предишния параграф дадох някои примери за значението на мащаба. Да се определи един мащаб означава да се намери най-подходящият размер за един обект в неговия естествен контекст. Разбира се той може да бъде манипулиран с цел да се получи търсено внушение – всъщност като съзнателно се променя нормалния размер. Усъвършенстването на усет за мащаб отнема цял живот практика, което включва интерпретация на функциите едновременно на материалното и неосезаемото, физичното и психологичното. Мащабът се прилага във всичко. Може да бъде верен или грешен; може да бъде точен или неподходящ, твърде голям или твърде дребен за задачата, която решаваме. В дизайна определянето на мащаб се налага непрекъснато и ние трябва да се усъвършенстваме независимо къде и върху какво се прилага, защото тук нямаме право на грешки.

Изборът на подходящ материал, неговата плътност, цвят, тегло, звук, температура – всеки един детайл влияе на нашите сетива и предизвиква реакция. Ние трябва да имаме пълен контрол, защото само най-подходящият избор ще даде възможност да предадем своето послание.

Дизайн означава да сме в състояние да контролираме всяка подробност, а мащабът е една от най-важните. Същото важи и за обратната ситуация – когато съзнателно манипулираме мащаба. Наум ми идва пример със скулптурата на Клаус Олденбург (Claus Oldenburg), където чрез трансформацията на мащаба в определения контекст се вдъхва сила и живот на произведението. Манипулирането на мащаба изисква опит и напълно осъзнаване на значението му.

текстура

Светлината е господарят на формата и текстурата. Чрез овладяването й можем да придадем изразност на всичко, което създаваме. Качеството на отражение или поглъщане на светлина са елементите с които трябва да играем, когато създаваме каквото и да е. Стъклената чаша ще разкрие своя цвят, когато светлината премине през нея, или ще бъде заключена вътре ако повърхността й е гравирана или притежава някаква текстура. Полиран сребърен предмет отразява светлината, а след като се гравира я поглъща. Всяка блестяща повърхност отразява и всяка грапава поглъща светлина и това е вярно за всеки материал, включително хартия.

Полираният материал има коренно различни и понякога противоположни свойства на матовите повърхности, широк спектър с обхват от богато до бедно, от пълноцветно до безцветно. Текстурата предизвиква безкраен брой тактилни и визуални усещания и дизайнерът трябва да изостри своя усет, за да може ясно да говори и овладее дадена медия. Чрез избор на материал с определена повърхност придаваме форма на един предмет, изразяваме неговото съдържание, утвърждаваме неговата уместност и разкриваме неговата душа.

Текстура и цвят във взаимно поддържащ се диалог определят всеки творчески обект – той ни очаква да разкодираме неговите скрити тайни, да обогатим своите усещания и да ги предадем както изберем.

цвят

Най-често използваме цветът като Указател, или като символ за Идентичност. Общо казано не ползваме цвета така както художниците (за пиктографски цели). Ето защо в нашата палитра предпочитаме първичните цветове – Червено, Синьо и Жълто. Може би на пръв поглед това изглежда като ограничение, но не значи, че не харесваме цветовете и нямаме усет към тях. Често в нашите проекти цветът е носител на определено послание и по тази причина се прилага по-скоро като символ или отличителен белег. Това е особено важно в корпоративна идентичност, където цветът в логото е отличителен знак ведно с шрифт или някой друг елемент (морфотип, фонотип – morphotypes, phonotypes и т.н.)

Ползваме цветовете от целия спектър, за да предадем настроения, чувства, страст, значение и какво ли още не. Цветът е много важен елемент при формулиране на всеки наш проект, но точно както при избор на шрифт съзнателно ограничаваме палитрата си, за стане посланието чисто и ясно. Има времена за силни първични цветове и други за нежни пастелни нюанси, има времена само за бяло и черно и други за мощни естествени или пък жизнерадостни тонове, които работят най-добре и са най-подходящи. Уместността е един от факторите, които прилагаме в избора си на цветове, съзнавайки колко ефективен е точният цвят в точното време.

макет на страница (layout)

Всяка публикация си има свои собствени изисквания за подреждане. Неизбежно е начинът, по който различните елементи се разполагат да не се отрази на интерпретацията на дизайнера. Повечето публикации се състоят от текст, картини и заглавия и задача на дизайнера е да пресее наличните изображения и да избере тези, които илюстрират най-добре съдържанието и притежават качества да се превърнат в икони. Икона наричаме изображение, което изразява своето съдържание по най-запомнящ се начин.

Още веднъж ще наблегна, че при дизайн на каквато и да е публикация най-удобното средство е прилагането на грид. Веднъж определени външните отстояния (аз предпочитам малките отстояния защото усилват напрежението) до ръбовете на страницата, конструктивната мрежа следва да се определи според характера на публикацията: 2, 3 или 4 колони за книга или брошура, 6 или повече за вестник. След като се установи броят на вертикалните делители трябва да се определят и хоризонталните делители, които ще оформят броя модули в една страница.

Отново ще обърна внимание – 2, 3, 4, 5, 6, 8 или повече колони се създават според нуждите на всяка конкретна публикация. При определянето на грида трябва да се съобразим с формата на визуалния материал, който ще разположим на страниците. Например за квадратни изображения – квадратната мрежа ще е по-ефективна от правоъгълната. Или, ако имате два постоянно повтарящи се формата, може да създадете двоен грид, който подхожда за всеки от вашите два формата. Дори може, ако е по-уместно, да изрежете картините, така че да паснат на вашия грид.

Важно е да се запомни, че имаме доста средства чрез които да направим един грид интересен. Предназначението на конструктивната мрежа обаче е да осигурим постоянство, а не непременно интерес, защото той ще се създаде от сумарното влияние на всички други елементи в нашия дизайн. Картини оградени с рамки, графики и какво ли още не могат да добавят искрици и оживят нашата страница. Прекрасен дизайн може да бъде създаден и без прилагане на грид, но това е много полезен инструмент, който дава гаранции за добър резултат.

Искам да обърна внимание, че най-важният метод остава разпределението на бялото пространство в нашата композиция. Бялото пространство е това, което кара нашата страница да запее. Лошо рзработеният макет обикновено няма празно пространство и елементите вътре се задушават един друг – навсякъде е претъпкано с какафония от текст с различни височини, картини и крещящи заглавия.

За книги с литературни произведения външните отстояния следват други правила, които са следствие от много съображения – от позицията на пръстите държащи книгата до цялостната форма на колоната, или пък например нужда от пространство за странични бележки (на автора или пък читателя). Някои съображения са практични, други естетични. Създадохме дизайн за много видове книги съобразявайки се с разнообразни нужди и ситуации. Важно е да се обърне внимание и на най-дребната подробност, като например да се определи най-подходящото отстояние от външния ръб на страницата за дадена публикация. Всяка подробност е важна за крайния вид на една публикация.

Прилагал съм тези правила върху безкраен брой публикации, от брошури до годишни доклади, от книги до енциклопедии, от списания до вестници, от програми до плакати и все още го правя защото ми гарантират много добър резултат.

последователност

Ако пресяването на графичните материали е първата работа в подготовката на публикация, то определено следващата е да се определи в какъв ред да се използват различните макети създадени за страниците.

Всяка публикация, независимо дали е списание, книга, брошура и дори таблоид е кинематичен обект и прелистването е интегрална част от процеса на четене. Печатното произведение е едновременно статично наблюдение на сбора от страници и кинетично възприемане на последователността, в която са организирани. Ето защо отдавам огромно значение на реда, в който ще се прилагат отделните шаблони на страниците. Търсим ред, който улеснява четенето. Не харесвам страници с малки картинки предсказуемо и скучно разхвърляни из текста . Предпочитам структура, която почти изчезва и остава невидима за очите на читателя. Ще стигна дотам, че да кажа – ако редът и макетите се усещат вероятно дизайнът е слаб!

Последователността от страници за книги, която предпочитам е семпло форматирана страница с текст стояща до страница изпълнена с картина от край до край, следва страница със серия картини отново без отстъпи, следващата страница е отново изцяло заета от картина, а от дясната й страна следва бяла страница с картина – или центрирана или поставена в горния десен ъгъл на листа.

Простата структура се отблагодарява, когато редът на шаблоните е такъв, че схемата не се усеща. Всъщност самият характер на публикацията ще ви помогне да преодолеете монотонното повтаряне. Аз дори бих предпочел този неутрален подход пред натрапчивостта на многобройни шаблони, но разбира се има място за всеки творчески процес и разбиране.

подвързване

Не може да говорим за книги без да обсъдим тяхното подвързване. Подвързването на книга или брошура добавя завършек и качество за продукта. Има няколко компонента в подвързването даващи няколко възможности:

КОРИЦА
Ако корицата ще бъде ламинирана с хартия, за да сте сигурни, че повърхността й ще е гладка трябва да препоръчате основата да е качествен картон. Ако корицата ще има обложка или ще се ламинира с кожа обикновен картон е достатъчен.

ГРЪБ
Гръбчето на книгата може да е заоблено или правоъгълно. Аз предпочитам правоъгълното защото й придава по-изчистен вид.

ПОДШИВКА (HEADBAND)
Това е подшитият горен/ долен край на гръбчето на книгата. Съществуват много вариации, но ние харесваме най-много чисто бялата.

крайни листове (еndpapers)

Това са първият и последният лист хартия подлепени към корицата и придържащи тялото на книгата към подшиването. Поради функцията им за тях се избира по-здрава хартия. Тези листове могат да бъдат бели, едноцветни, или отпечатани с повтарящи се шаблони и дори илюстрации. В миналото са се използвали много красиви крайни листове за тази цел.

сандвич

В началото на кариерата си създадох вид подвързване, което наричам сандвич. Състои се от две еднакви корици (картон или друг материал) залепени за крайните листа на книгата. Гръбчето на книгата е текстилно, най-често бяло и с отпечатано върху му заглавие с топъл печат. Външният вид на книгата представлява две сиви корици обхващащи тесте бели листа. Ето защо нарекох това подвързване сандвич. Използвам го много често. Понякога кориците също се печатат, ламинират или пък добавям мека обложка.

Главната причина да предпочитам този вид подвързване е, че при отваряне на книгата листата не се надигат и остават в плоска равнина. Това е изключително удобно, особено при илюстровани издания, когато една илюстрация изпълва едновременно лявата и дясната страница.

идентичност и разнообразие

Идеята за идентичност и разнообразие е в постоянен дебат както в две- така и в три-измерния дизайн. При създаване на пълна корпоративна идентичност трябва да бъде оставено достатъчно място за разнообразие, за да се избегне еднообразието и да се задържи внимание.

Прекаляването с разнообразието обаче фрагментира – което е и обичайния белег за слаб дизайн на комуникация. Прекалено строгата идентичност пък създава усещане за претрупаност и отслабва възможността брандът да бъде запомнен. Ето защо е необходимо да се постигне премерен баланс между тези две компоненти и да се предостави достатъчно гъвкав дизайн, за да се преодолеят тези проблеми. Аз харесваме играта с тези елементи. Предпочитам брандът, който създавам да притежава силна идентичност, която оставя достатъчно място за вариации с различни уместни решения без обаче да се губи усета за кого става дума. Типичен пример е серия книги, в която основните белези за идентичност присъстват постоянно, но всяка конкретна книга на корицата си има своя собствена илюстрация.

При дизайн на мебели често даваме възможност клиентът сам да определи крайния външен вид на продукта. Някои от нашите маси позволяват размяна на елементи чрез което може да се постигне разнообразен външен вид, без обаче да се компрометира идентичността на крайния дизайн. Идентичност и пъстрота – това е есенция от противоположности, която ще вдъхва живот на всеки дизайн.

бяло пространство

Често казвам, че в типографията бялото пространство е по-важно от черното на шрифта. Белите площи в една отпечатаната страница са пряк паралел на пространството в архитектурата. И в двата случая празнотата е това, което създава контекст.

Организирането на информацията се нуждае от структура, която да я обедини, но не бива да се подценява важността на бялото пространство, защото то е най-доброто средство за създаване на йерархия.

Белотата не само отделя различните части на нашето послание, но и спомага то да се позиционира в контекста на страницата. Тесните отстъпи до ръбовете на листа създават напрежение между текст, илюстрации и краищата на страницата. По-широките бели полета намаляват напрежението и внасят спокойствие и ведрина в страниците. Когато намалим до минимум разстоянието между думите, редовете текст започват да приличат на линии – ако пък оставим големи празнини – думите започват да „се свиват“ в точици. С увеличаване или намаляване на разстоянието между буквите (кернинг) може да се придаде много силен характер и изразност на един текст. Всичко това са манипулации на бялото пространство. То е средството, чрез което може да се придаде определена изразност още със създаванете на шаблоните на страниците.

Връзката между размера на шрифта и пространството наоколо е един от най-деликатните и прецизни елементи на композицията. Трябва непременно да кажа, че майсторското разпределение на празното пространство в печатната страница е най-характерният атрибут на американския графичен дизайн. Точно както празнотата е главният герой в архитектурата на Франк Лойд Райт. Струва ми се дори, че това умение води началото си от този епичен исполин на американския парков пейзаж.

За много артисти бялото пространство е най-същественият елемент в една композиция. То е фундаментално качество и главен елемент в една картина. Почти всички големи графични дизайнери на Америка го използват като тишина, на фона на която тяхното послание зазвучава ясно и силно. Това качество на бялото пространство е и най-голямата му сила.

натрупан опит

Още в началото обърнах внимание, че ползването на стандарти осигуряват ползи, които едновременно спестяват средства и водят до значими резултати. Използването на стандартен размер хартия в печатарската индустрия може да доведе до значителни икономии. В проектът по който работихме за National Park Service използвахме само стандартни размери хартия, което спести милиони долари – нещо, с което все още съм горд.

Стандартизация на строителните материали може да доведе до огромни икономии. Неудобните размери изразходват повече работна енергия и ненужни се прахосва материал. Задължително е дизайнерът да познава всички тези аспекти и при проектирането и при процеса на реализация. Това е част от нашата етика и език на дизайн. Скъпите решения никога не могат да бъдат продукт на един добър дизайн, защото икономичността е есенцията на самия дизайн. Икономия не означава евтин дизайн. Икономия в дизайна означава да се намери най-подходящото оскъдно решение на поставения проблем. Засуканите изкуствени решения никога не излизат добри и не съществуват дълго. Качественото не винаги излиза по-скъпо от евтините решения. Добрият дизайн не струва повече от евтиният. Обратното твърдение обаче в много случаи е вярно. През дългата ми практика се налагаше да правя оценка на широк спектър материали – от диаметър на тръби до текстури и цвят на какво ли не. Този процес на наблюдение и избор постепенно създаде запас от възможности и чувства, които накрая доведоха до моя личен канон, който стана основа на нашия творчески език.

Аз мисля, че това е много важен аспект от нашия modus operandi (процес на работа). Имам някои основни пункта като например отношението в размерите на различни части в даден елемент, които много често следват шаблон от определени стойности. Например от единично към двойно, от едно до три или пък четири или повече, но винаги използвам само естествени числа. Също, ако използвам концентрични кръгове вътрешният е с два пъти по-малък диаметър от външния или три пъти, но никога отношението им няма да бъде някое случайно дробно число. Това е така защото съществува универсална хармония, която сама налага тези предпочитания.

Този процес на пресяване и избор се простира върху всичко около нас – цвят, текстури, материали. Той включва всеки детайл, дебелина, ширина и височина. Всяко сетиво в нашето тяло се включва, но информацията трябва да бъде обработена, анализирана, оценена и накрая съхранена в паметта ни според нашия персонален канон, а не по необмислен и случаен начин. Свободата на избор може да бъде достигната само чрез познание и това е един непрестанен процес, който изисква структуриране и осмисляне, а не случайни хрумвания.

заключение

През своя творчески живот пресявах всичко, за да избера това, което мислех за най-доброто. Пресявах материали, за да открия онзи, който най-много ми допада. Пресявах цветове, текстури, шрифтове, илюстрации и постепенно си изградих език, който ми позволи да изразявам своите решенията за даден проблем – т.е. личната си интерпретация на действителността. Абсолютно задължително е да създадете свой собствен речник и език, който е колкото се може по-обективен, осъзнавайки че дори обективното е винаги субективно.

Обожавам систематичното и презирам случайността. Обичам двусмисленото, защото за мен, двусмислено означава плурализъм на съшността. Обичам противоречието защото то кара нещата да се развиват и пречи да останат в застой, или да останат непоклатими като паметници. Но колкото и да обичам нещата в движение, предпочитам ги поставям в определена рамка – моето преосигуряване, че в края на краищата аз съм този, който е отговорен за всяка подробност.

Ето защо толкова много обичам Дизайна.

Струва ми се няма по-хубав край на Манифеста от думите на Маестрото за професията ни, за отговорността, за неосезаемото и материалното в дизайна.